Android срещу iOS

Битката между двете мобилни операционни системи Android на Google Inc. и iOS на Apple Inc. за мен е предварително обречена. Apple не разбират, че силата на Android е в отворения му код – всеки, които има желание и познания по програмиране може да създаде мобилно приложение. Само това, само по себе си оставя вирнатия нос на Apple някъде далеч зад Android, дишайки праха му. Концепцията, че всеки може да напише всичко за всеки на практика предлага безгранични възможности. Приложенията могат да бъдат платени или не, да бъдат добри или не, да бъдат популярни или не – това решават единствено  потребителите. Apple не позволява системата да работи с хардуер на никой друг. Това осигурява монопол, но затваря милиони врати за развитие на системата. Но все пак iOS е създадена за iPhone, който е създаден за американци. Там пазарът наистина е огромен и именно това крепи Apple. Ако не беше това, отдавна да са загинали с безумно скъпите си продукти. Вземайки предвид десетките други фирми, които предлагат по-високо качество на по-ниска цена, ако не бяха американските потребители, вече нямаше да има Apple. Особено с концепцията „плащай за всичко“. Плащаш куп пари за телефон, после плащаш за музика, плащаш за приложения, плащаш, за да дишаш с iPhone… Това би било приемливо, ако качествата на iPhone бяха нещо, за което си струва да платиш. Но те не са. Наскоро лично сравних един iPhone и един Samsung, и смея да твърдя, че iPhone се крепи единствено на американската си слава и нищо повече.

Advertisements

Смартфонът и аз

Това е историята на една технологична любов. Дълги години изобщо не понасях мобилни телефони. Преди 20 години ненавиждах тухления им вид. Преди 10 години ме дразнеха различните поп парчета, използвани за мелодии. Чудех се защо поне хората не използват стандартното телефонно звънене. Преди 5 години обаче все пак се сдобих с това чудо на техниката, а неотдавна – и с първия си смартфон. Днес вече не мога да живея без телефона си. В него е целият ми свят – хората, които познавам, с които излизам, с които работя. Цялата ми кореспонденция. Всички писма и разговори, които съм провела (доколкото стигат възможностите на телефона ми). Всяка минута нещо звъни, пиука или подсвирква – поща, SMS, Skype, Facebook, Google+… И телефонът ми звъни с любима песен. Всъщност всеки мой контакт звъни с по една любима моя песен. С телефона си запечатвам моменти от живота си на снимка, правя видеоклипове, харесвам страници и споделям, споделям, споделям. Ровя се в интернет, търся, намирам, поръчвам. И постоянно проверявам дали има нещо ново от последната проверка. Кога и как тази машинка успя да събере целия ми живот в 10-сантиметровия си екран? Все още не разбирам. Но знам едно – смартфоните могат да се похвалят с поредната си жертва. След дълга и оспорвана битка, паднах безславно редом до милионите други смарт-маниаци.